Има места на Земята – местности, села и градове, които са неповторими и запомнящи се. Те не могат да се имитират и повторят, защото носят нещо много свое, специфично и същностно. Такъв град е Несебър, разположен на брега на Черно море. Несебър представлява скалист полуостров, вдаден във морето. Островът и брегът са свързани с тесен провлак, дълъг около 400 метра. Градът има Стара част, разположена на острова и Нова, намираща се на крайбрежната ивица.
Градът има история, губеща се далеч-далеч назад във времето. Първите му заселници са траките, от които има запазени археологически находки, датиращи от 2-рото хилядолетие пр. Хр. Те наричат своето селище Менабрия, което значи градът на Мена - основател на селището.
През VI в. пр. Хр. той става колония на мегарци от древна Гърция, преселени от Византион и Калхедон. Остава единствената дорийска колония по цялото Черноморие, тъй като останалите са типично йонийски. Градът започва да се разраства в икономическо, културно и духовно отношение. Новите заселници започват да го наричат Месамбрия и той става голям и добре укрепен град-държава с естествена защита откъм морето и сушата. Изграден е водопровод и канализация, крепостни стени, амфитеатър, множество култови постройки, като най-представителната от тях била храмът на Аполон. Секат се монети – бронзови, сребърни и златни. Градът оживено общува и търгува както със съседните тракийски племена, така и с целия стар свят.
През I в. пр. Хр. градът е завладян от римляните, като се предава на легионите на Марк Лукул, за да не бъде разрушен. Те го наричат Месемврия и със своите крепостни стени и големи обществени сгради, остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на римска Тракия.
В началото на IX в. пр. Хр. градът е отвоюван от Византия, когато хан Крум смело го атакува и превзема. Така тук започват да се заселват славяни и прабългари, като славяните дават днешното име на града – Несебър. През следващите векове той сменя своите владетели, като преминава ту в Българско владение, ту във Византийско. По това време градът се разраства дотолкова, че заема огромна част и от сушата, вън от полуострова. Приблизително в този период са построени прочутите несебърски църкви.
През XIV в. пр. Хр. рицарите на Амадеус Савойски превземат и плячкосват града, а после го изтъргуват -продават на Византия за 15 000 златни дуката.
Градът е нападнат от турците за пръв път през 1396 г, но окончателното му присъединяване в пределите на отоманската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол. През периода на Възраждането са построени много къщи, запазени и до днес, типични представители на черноморската архитектура, както и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
Има градове, които човек трябва да посети, за да прочете миналото на своята страна и една част от света. За да усети хората, живели през това минало. За да има възможност, виждайки сътвореното от тях, да придобие представа за техните стремежи, вярвания и култура. За да почувства всичко случило се през вековете или просто да предприеме една почивка Такъв град е Несебър.
